Стоматолог е окончателно оправдан за смъртта на 14-годишно момче 

  
Стоматологът Валентин Павлов е окончателно оправдан за смъртта на 14-годишно момче, което почина след операция под пълна упойка. 

Това става ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС), който остави в сила присъдата на апелативните съдии, с която Павлов беше оправдан. Делото обаче се връща в Софийския апелативен съд заради условната присъда на съпругата на стоматолога – Венета Павлова. 

Трагичният случай с детето е от юни 2016 г. и за него съобщи прокуратурата, след като главният прокурор тогава Сотир Цацаров поиска имунитета на Павлов, който е бивш депутат от „Реформаторския блок“. Това се случи непосредствено преди последните парламентарни избори през пролетта на 2017 г., когато Павлов отново беше кандидат за депутат. 

Година по-рано той оперирал 14-годишния Алекс Иванов, като отстранил киста в лявата част на долната челюст под пълна упойка в стоматологичната клиника, която управляват със съпругата си Венета. Според обвинението, въпреки че били приятелски семейства, Павлов не уведомил родителите на момчето за рисковете от операцията, а им казал, че става въпрос за „рутинна интервенция“, като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки. Според прокуратурата Павлов оперирал детето, след като еднолично и без консултация с анестезиолог, насрочил процедурата под пълна упойка, а клиниката не била подготвена за реакция при усложнения. 

В случая бил използван препарат „Севоран“, който предизвикал отключване на много рядкото заболяване „малигнена хипертермия“, придружено с висока температура, тахикардия и затруднено дишане. В такива ситуации задължителен антидот за пациентите бил препаратът „Дантролен“, който трябвало много бързо да си приложи, но такъв в клиниката нямало и детето било транспортирано в „Пирогов“, където починало. 

Първоначално Софийският градски съд осъди Павлов условно на 3 години затвор, но след това присъдата беше отменена, а прокуратурата протестира оправдаването му пред ВКС. Върховните съдии Мина Топузова (председател), Ваня Рушанова и Елена Каракашева (докладчик) споделят напълно мотивите на апелативния съд и посочват, че протестът за оправдаването на Павлов е неоснователен. САС беше приел, че Павлов няма задължение да определя и не зависи от него каква упойка ще бъде използвана, като това е отговорност на анестезиолога д-р Йонна Филипова, която също е подсъдима по делото и беше осъдена условно на две инстанции. Освен това апелативният съд беше категоричен, че операцията е била успешна, а решението за поставяне на пълна упойка е било оправдано, защото момчето изпитвало силен страх от зъболекари, никога не съдействало при лечение и различен подход криел рискове. 

Според ВКС обаче втората инстанция е осъдила съпругата на стоматолога – Венета Павлова, с много оскъдни и почти липсващи мотиви. Тя получи условна присъда заради това, че не е осигурила възможности за адекватно справяне с подобни ситуации – клиниката нямала организиран транспорт за спешни случаи и не знаела коя болница разполага с андидота „Дантролен“, който трябвало веднага да се приложи. Върховните съдии посочват, че не става ясно как САС е стигнал до тези изводи и каква е причинно-следствената връзка със смъртта на детето. 

„Изложеното обуславя единствено възможният при това положение изход за делото, а именно – отмяна на присъдата в частта, в която е утвърдено осъждането на подсъдимата Павлова и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част“, се казва в решението на ВКС. 

В него върховните съдии посочват, че и анестезиологът д-р Йонна Филипова е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на детето при липсата на антидота, но действията ѝ са били закъснели. Това е така, защото възприела влошеното му състояние едва в момента, в който е чула сигнала на апарата, следящ жизнените му показатели. Нейно задължение е било от поставянето на упойката до края на действието ѝ да следи непрестанно състоянието на пациента. 

„При това положение изводът на въззивния съд, че не е забелязала своевременно влошеното състояние на детето, както и че реакцията ѝ по овладяване на това състояние е закъсняла, се явява убедително защитен“, пише ВКС, но не споделя извода, че е виновна и за това, че не е приложила антидота. Върховните съдии подчертават, че Филипова не е имала такава възможност, защото в клиниката нямало „Дантролен“ и за това има обективни причини. Съдът посочва, че в България няма възможност за предварително установяване на състоянието „малигнена хипертермия“, болниците не са и задължени да разполагат с този антидот и не на последно място, пише ВКС, „липсата на воля от компетентните органи за адекватното разрешаване на тези въпроси, независимо от предприетите още през 2016 г. активни действия от страна на Дружеството на анестезиолозите в тази насока“. 

Затова съдът оправдава Филипова за това, че не е приложила антидота. Първоначално тя беше осъдена условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок. След това апелативният съд намали наказанието до 1 година, но остави изпитателният срок 5 години. В решението си ВКС напомня, че в този случай той може да е максимум 4 години, като изменя присъдата в тази част.